|
Понякога, когато оставам сама, |
|
започва да ме мъчи мисълта, |
|
че живея в клетка без никаква врата. |
|
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка, |
|
защото господарят е измислил това - |
|
да стоя натясно срещу порцийка храна. |
|
Друг път превъртяла от ужасен сън, |
|
ставам от леглото и поглеждам навън, |
|
да видя там ли си е всичко, |
|
в комплекта както си стои. |
|
Въздуха, небето, дървета и река |
|
станали са черни, но това е от нощта, |
|
о всичко си е тука - не съм ограбена аз. |
|
Смахнати сме всички, а другите ги няма, |
|
останали са малко и копаят пак. |
|
Искат да прокарат мост над нищетата, |
|
но трудно ще прескочат този мръсен ад. |
|
Смахнати сме всички, а другите ги няма, |
|
останали са малко и копаят пак. |
|
Искат да прокарат мост над нищетата, |
|
но трудно ще прескочат този мръсен ад. |
|
Смахнати сме всички, а другите ги няма, |
|
останали са малко и копаят пак. |
|
Искат да прокарат мост над нищетата, |
|
но трудно ще прескочат този мръсен ад. |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |
|
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? |