作曲 : Vasil Troyanov Boyanov
Чуй сега, момиче, защо от всички криеш,
Че обичаш черното, момчето скъсано, бедното?
Чуй сега, момиче, недей да се срамуваш
От моя цвят на кожата и какво ще кажат хората!

Ти знаеш ли как се обича и че е малка смърт почти,
Че циганинът как обича, готов е жив да изгори?
Заради тебе мост ще стана, отгоре ми да тъпчеш ти.
Заради теб дроба си давам, със него да дишаш ти.

Виж, не ти се сърдя, нито ще те съдя,
Но как така преспиваш с мен, а сутринта си друг човек?
Събираш се с приятели, живееш, все едно няма ме.
Защо ме криеш, сякаш съм ужасно престъпление?

Ти знаеш ли как се обича и че е малка смърт почти,
Че циганинът как обича, готов е жив да изгори?
Заради тебе мост ще стана, отгоре ми да тъпчеш ти.
Заради теб дроба си давам, със него да дишаш ти.

Аз ти казвах да внимаваш, да не се раниш.
Аз ти казвах да се пазиш от очите ми.
Аз съм нещо, дет' го няма и в книгите дори.
Аз съм огън, който гасне само от сълзи.
Аз ти казвах да внимаваш, да не се раниш.
Аз ти казвах да се пазиш от очите ми.
Аз съм нещо, дет' го няма и в книгите дори.
Аз съм огън, който гасне само от сълзи.